Често задавани въпроси

март 17, 2010 at 9:57 pm (Въпроси за захранването) ()

1.    Нишесте и/или каша?

– И нишестето, и кашите са еднакво калорични.

– Нишестето е 100% въглехидрати, без важни витамини и минерали.

– Кашата е високовъглехидратна, но готовите каши са обогатени с витамини и минерали, домашните са естествен източник на витамини от В-групата и някои важни минерали.

– Кашата и изобщо зърнените храни са много важни на този етап – независимо от теглото на детето трябва да присъстват всеки ден в менюто. Може да дава по-малко количество каша или каша наполовина смесена с плод, но не трябва да се изключва без причина.

– При наличието на съвременни марки каши или желание да се приготвя домашна каша от различни био зърна, нишестето има смисъл да се дава само от време на време, за разнообразие.

Киселът в началото на захранването:

1. Щади храносмилането.

Нишестето/киселът е подходящо за хора с чувствителна храносмилателната система: то е част от диетите, които щадят стомашната лигавица. Чистото нишесте не е нито химически, нито механичен дразнител за стомаха.

2. Само за разнообразие.

Киселът е алтернатива на кашите в началото. След въвеждането на глутена киселът има добри заместители. Друга причина да се предлага от време на време като следобедно хранене е например когато обедните зеленчуци са били по-тежки и по-целулозни.

3. Млечно-плодово хранене.

Киселът се приготвя наполовина с плодове и ако се добави кърма/АМ (след като се свари възможно най-гъста консистенция), всъщност се получава млечно-плодова каша с полезна хранителна стойност. Без захар.

4. Достатъчно калории.

Като храна киселът е еквивалент по енергийна стойност на кашата т.е. може да бъде заместител, защото е също толкова хранителен откъм въглехидрати.

5. Недостатъчна хранителна ценност.

Нишестето няма витамините от В-групата на зърнените каши, особено пълнозърнестите. Друг недостатък са добавените витамин в готовите каши, както и целулозата и естествените витамини и минерали на домашните пълнозърнести каши.

6. Въвежда се царевица.

Царевичното нишесте е добър начин за въвеждане на царевица около 7 м. Иначе царевицата не е лека за храносмилането, нишестето е щадящ вариант за включване на царевицата.

2.    От кога да слагам сол в пюрето?

–> Преди 1 год. се ограничават източниците на сол и не се добавя сол при приготвянето на храната.
–> След 1 год. се ограничават източниците на сол и се добавя много малко сол при приготвянето на храната.
–> Солта е необходима на всеки етап от живота, но в определени граници (още с кърмата или АМ се приема минимално количество сол).

Препоръката да не се добавя сол преди 1 год. е по-скоро в смисъл да не се надхвърля количеството сол за възрастта, което бъбреците могат да обработят (1 грам). Самото захранване със зеленчуци и плодове променя солният баланс в организма. В зависимост от хранителния режим детето вероятно приема сол от различни източници (сухари, бисквити, сирене и др.), така че в домашно приготвената храна или готовите пюрета не е желателно да има сол, защото лесно може да бъде надхвърлено допустимото количество.

След 1 год. организмът може да приеме два пъти повече сол, отколкото за възрастта 6-12 м. (2 грама). В този случай може да се добавя малко сол в храната, за да се покрият повишените нужди на организма.

Преди 1 год. вкусовите рецептори са доста чувствителни – една почти безсолна храна за възрастен е силно солена за малко дете. Добавянето на сол повишава прага на чувствителност в най-крехка възраст и развива ненужно вкус към соленото.

3.    От кога захар?

Няма възраст, която да изисква добавянето на захар в храната.

От гледна точка на детското хранене:
Захарите (не захарта) са необходими за функционирането на мозъка и глюкозависимите клетки, но реално те могат да се набавят от други източници в детското меню, различни от рафинирана и кафява захар.

Причини за ограничаването за захарта:
1) Вкусовите рецептори на едно дете са недоразвити – усещането за сладко, солено и прочие е доста различно от това на възрастните.
2) Вкусовите възприятия на едно дете са много по-интензивни от тези на възрастните – една несладка или почти безсолна храна за възрастен се оказва доста сладка или солена за най-малките.
3) Възрастта преди 2 год. е период на активно формиране на вкуса и хранителните навици. Най-важното е детето да се научи, че храната може да бъде вкусна и предпочитана без добавката на захар, сол и подобни овкусители.
4) Няма разлика между кафява и рафинирана захар от гледна точка на детското хранене – поради причините по-горе. Плюс факта, че и в двата случая се увреждат еднакво зле зъбите. Това се отнася и за фруктозата.

4.    Предлагане на вода

Със захранването започва и предлагането на вода.

Кърмата има идеално балансиран състав, но с включването на каквато и да било твърда храна се променя солният баланс в организма. Затова водата е много важна.

Не е задължително детето да пие. Колкото иска, толкова. Важното е да познава вкуса й.

Много често активните кърмачета започват да пият вода доста късно.

Водата се предлага по всяко време – след хранене (има мнения, че тогава децата са склонни да пият), между храненията, възможно най-често при горещо време.

Ако детето не иска вода, няма нужда от трикове – подслаждане, замяна със сокове и т.н. Например в градината на дъщеря ми не предлагат сокове, а само вода, с идеята децата да свикват с вкуса от ранна възраст и да я харесват. Това правило е съобразено с местните, френските и американските препоръки за хранене на деца до 6 год.

5.    От кога може да се дава пресен банан?

– на 6 м. най-рано

– на 7-8 м. най-добре

В някои схеми и по други географски ширини е сред първите храни за захранване, без да е обработен на пюре.

При захранване около 5-6 м. може да се включи през шестия месец. Но може и да се изчака възрастта за пресни плодове т.е. около 8 м.

6.    От кога може да се дават варено-пушени колбаси, например свинско филе?

Както при шоколада – колкото по-късно, толкова по-добре.

Може след 1 год., но зависи много от другите съставки.

Проблемът на 1-во място е солта.

Проблемът на 2-ро място е селитрата (Е251 и Е250) – използва се при пушените колбаси и е доста нездравословна добавка.

Антиоксидантите, с които впрочем би трябвало да се обработва и всяко месо в пресен вид, не са проблем.

За другите съставки се преценява от етикета.

Иначе филето е добър избор, защото е чисто месо.

Вариациите на колбаси от смляно месо или от парченца не са разумен избор.

7.    Докога трябва да се маха люспата на царевицата?

На възраст 1 год. люспата на царевицата може да не се маха.

Ако се дават цели зрънца обаче, задължително се смесват с друга храна, за да стане по-хомогенна смес срещу задавяне.

Зависи от детето и колко умее да дъвчи.

За царевица на зърна хубав вариант е крехката, младата или както там се води царевица. Много зависи от марката, някои действително са с много нежна обвивка.

Не е притеснително, ако зърната излизат същите, както са влезли

Поне до 2 год. е така. Не е проблем, ако няма видими признаци за болки в стомахчето и т.н.

8.    Брой хранения

1-ви месец захранване = 1 път дневно храна + кърмене

2-ри месец захранване = 2 пъти дневно храна + кърмене

Ако са минали 2 месеца от захранването – може трето хранене за деня.

По принцип с третото хранене няма смисъл да се бърза много, защото това остават основните хранения до 1 год., само се добавят още 1-2 междинни, ако и когато детето желае. Освен това третото хранене невинаги се въвежда лесно при кърмени деца, обикновено по-бавно се отказват от кърменето за закуска за сметка на повече твърда храна. При въведени 3 твърди хранения е по-трудно да се дава достатъчно кърма (дори кърменията да не са заместени), в този случай нощното кърмене е предимство и по-скоро не трябва да се маха.

9.    Трайност на замразени продукти:

Трайност на замразени термично обработени продукти (в месеци)
Чисто месо: 1-2
Зеленчуци: 3-4
Зеленчуци с месо: 1-2
Зеленчуков бульон: 1-2

Трайност на сурово замразени продукти (в месеци):
Месо
Пилешко: 8-10
Пиле (цяло): 12
Телешко: 6-10
Агнешко: 6-10
Свинско (без мазнина): 4-6
Свинско (с мазнина): 2-4
Мляно: 3-4
Пушено: 1
Колбаси: 1-2
Зеленчуци: 8-10
Подправки: 6-12
Плодове: 10-12
Сокове: 6-8

10. Как се готви патладжан?

Задушен патладжан с пресни зеленчуци:

– парченца морков, чушка, лук или праз, пресен домат се задушават в малко вода под капак
– добавя се зехтин и сол 10 минути преди сваляне от огъня
– накрая може да се добави стерилизаран грах или царевица
– ако има повече течност, може да се сгъсти с малко брашно по време на готвненето или се добавя сухар или хляб

Печен патлаждан с млечни продукти:

– вътрешността се пасира или намачква
– смесва се със сирене, кисело мляко и/или извара, по избор
– малко пресен копър и зехтин са чудесно допълнение

11. За да дам царевично масло трябва ли да съм въвела царевицата?

Растителните мазнини не се въвеждат като нова храна.

Причината не е малкото им количество в пюретата.

Обяснението е, че алергените не преминават в масления екстракт от съответните ядки и семена или преминава минимално количество от тях. Затова вероятността за алергия е много малка.

Затова не е нужно царевицата да е въведена преди царевичното олио, то не е алерген.

Затова е добре царевицата да се въведе отделно (с каша, пюре, нишесте), въпреки че е давано царевично олио преди това.

12. Какво представлява обезмасленото мляко на прах и защо го има във всички готови млечни каши?

Ако липсва изрично означение и/или млякото не е описано подобно на АМ (с дългите обяснения за съставките на едно АМ), значи е обикновено краве мляко.

Има каши, които съдържат едновременно АМ и обикновено обезмаслено мляко.

Разумният вариант е кашите с неадаптирано мляко да се дават от 8 м. най-рано.

Обикновеното мляко в бебешките храни може да е:

1) Обезмаслено – счита се за по-лесносмилаемо и по-полезно заради добавените ненаситени мазнини, но самият белтък не е преработен.

2) Пълномаслено – по-близо е до естествения състав на самото мляко, тъй като не преминава през преоцеса на частично премахване на животинските мазнини и добавяне на растителни такива, но белтъкът не е преработен и не отговаря на нуждите от конретен вид мазнини за дете под 1 год.

Разлика между обезмаслено мляко и АМ – в полза на АМ:

1) От гледна точка на алергията и поносимостта от организма:

– белтъкът е обработен (най-проблемният и алергизиращ белтък, казеинът, е в пъти по-малко)
– белтъчините и солите са по-малко (не товари бъбреците)

2) От гледна точка на хранителната ценност:

– обогатено е с важни минерали
– обогатено е важни мазнини
– обогатено е с млечна захар
– обогатено е с допълнителни витамини

13. Пълнозърнести храни

Кои са пълнозърнести

Житните пълнозърнести са тези, които са означени като такива. В случая зърната не са полирани и не е премахнат външния зърнен слой. Поради тази причина съдържат по-малко скорбяла и повече витамини. Пшеницата, ръжта, овесът могат да бъдат както под формата на пълнозърнесто брашно, така и под формата на рафинирано брашно. Означението върху детските каши показва вида на зърната.

Другите зърна като киноа, елда и т.н. се считат за пълнозърнести, тъй като по принцип не се полират и се ползва цялото зърно. В този смисъл е по-правилно брашната и храните от такива зърна да се наричат ‘целозърнести’ или нещо подобно. Тъй като по хранителна стойност тези зърна и семена са по-близки до нерафинираните житни култури, считат се за пълнозърнести.

Житните ядки са друг случай, те са в категорията на пълнозърнестите, но реално са частично рафинирани. Като хранителна ценност могат да се причислят към пълнозърнестите, тъй като в тях са запазени доста фибри и някои важни витамини и минерали. Като смилаемост са по-леки от целите зърна, триците и кълновете.

Колко често пълнозърнести

Няма проблем да се дават два пъти дневно пълнозърнеста бебешка каша и ядки.

След 1 год. пълнозърнестите е добре се редуват с рафинирани храни, примерно по равно (в рамките на деня или през ден).

Но това се отнася в по-голяма степен за целите сварени зърна, хляба, бисквитите, готвенето с такива зърна, храните с трици или зародиши и т.н.

Желязо и комбиниране

От зърнените най-много желязо има в просото.

Амарантът също има доста желязо.

Киноата е по-ценна заради протеините си.

Може да се избягва комбинацията с млечни храни, но колкото по-голямо става детенцето, толкова по-ранообразно и по-балансирано ще бъде храненето. Тогава не е задължително да се спазва толкова стриктно това правило, защото детето ще си набавя нужните минерали от различни източници. Пресен плод или сок след/заедно със зърнените храни подпомага усвояването на желязото.

14. Захранваме се от 4 дни, бебето не харесва нищо, какво да правя?

Напълно нормална реакция при захранване.

Детето трябва да свикне, това е:

– първа твърда субстанция
– първи различен вкус от млякото
– първа различна консистенция
– първи опити с лъжичката

За въвеждането на първата спокойно могат да се предвидят 10 дни.

Това е хубав и разумен съвет в добрите схеми на захранване.

Преминава се към нова храна, ако:

– детето изпитва явно отвращение от храната
– има позиви за гадене, повръщане и пр.
– неспокойно е, сърди се и пр.

Не се преминава към нова храна, ако:

– детето се мръщи (това не е признак за нехаресване на храната на този етап)
– детето играе с лъжичката и не проявява интерес към храната (то не знае все още за какво служи)
– избутва храната с език (това е инстинкт за самосъхранение, детето не знае какво му се слага в устата и са защитава)

И още нещо за вкуса:

Вкусът на едно бебе е много нежен и необременен с опитването на каквато и да било храна. Безвкусната храна за възрастен всъщност има доста силен и изразен вкус за едно дете на 6-8 м. Въпреки че кърмачетата познават вкуса на различните храни през кърмата, нежеланието при захранването е съпротива не само срещу вкуса, но и срещу консистенцията, лъжичката, столчето за хранене и т.н.

Какво може да се направи:

1. Предлага се по-течно пюре.
2. Добавя се кърма, само първите няколко дни, за да се улесни прехода към новия вкус.
3. Няма нужда да се скача веднага на друга храна, това може да обърка детето и няма гаранции кое ще му хареса.
4. С първата храна се подхожда търпеливо, може да се предлага поне 7 дни, но без да се насилва детето.

Един примерен подход за захранване:

* първа храна = 10 дни
* втора храна = 7 дни
* трета храна = 5-7 дни
* после = 3-5 дни (по-особените храни повече дни и според специфичната за тях схема)

15. Запек

Ако запекът е от 2 седмици и съвпада със захранването, тогава могат да се потърсят причините. След това спокойно може да се продължи както с оризова каша, така и с друг зеленчук. Няма нужда да се скача от храна на храна.

Причини за запек при захранване:

– стомахчето не е свикнало с твърдата храна, има нужда от време
– достигнато е голямо количество пюре прекалено бързо
– не се дават достатъчно течности (мляко, вода)
– пюрето не е било разредено в началото и е затормозило стомахчето

Как да се избегне запек при захранване:

– първата храна се дава 7-10 дни, следващата поне 5-7 и т.н.
– прави се гимнастика с крачетата (на тази възраст все още помага и е безобиден метод за справяне със запека)
– повече кърма преди/след пюрето (както и достатъчно мляко в рамките на деня)
– със захранването се предлага вода (не е задължително детето да пие)
– дават се 1-2 лъжички леко затоплена вода преди пюрето (подобрява перисталтиката)
– може да се влияе чрез кърмата (все пак детето е основно  на кърма)

Запек е налице когато:

– детето пропуска повече от 4-5 дни
– изхожда се трудно и твърдо
– коремчето е подуто и болезнено

Ако при вас не са налице тези признаци, значи няма нужда от притеснение и допълнителна намеса. Просто детето се изхожда по-рядко, с напредване на захранването (примерно след месец) нещата ще си дойдат на мястото.

Стомахчето е в период на адаптация, ще го израсте.
Пробвай чиста тиква поне 4-5 дни поред.
Елдата и кафявият ориз не са леки за стомахчето, удачни са след няколко въведени зеленчуци или след оризова каша.

16. Примерни количества за твърда храна

6 месеца -100-120гр.

7-8 месеца = 160-170 мл

9-11 месеца = 180-190 мл

Ако детето иска още, трябва да се продължи с мляко, колкото иска да пие.
Такива са и препоръките на СЗО за активни кърмачета.
Капацитетът на стомахчето на 6-9 месеца е между 130 и 190 мл.
Няма толкова голямо значение какво е количеството храна, а качеството й и честотата на предлагане. Плюс достатъчно мляко.

17. Нитрати и пестициди

* най-много нитрати: цвекло, моркови, спанак (в този ред), зелени листни зеленчуци, репички, други кореноплодни
* средно съдържание на нитрати: картофи, краставици, тиквички и др.
* най-малко нитрати: домати и други червени зеленчуци, чушки, зеле и др.
* най-много пестициди: ябълки, череши, грозде, праскови, нектарини, круши, ягоди, малини; картофи, целина, спанак, камби
* най-малко пестициди: тропическите плодове (банани, авокадо, киви, манго, ананас и пр.), зеле (броколи, карфиол и пр.), лук, грах и др.

Варенето унижожава поне 20-40% от нитратите.

Махането на кората гарантира, че се премахват тези части, където се натрупват най-много нитрати и пестициди.

Доста нитрати се натрупват в семките и около опашката на плода, а те се махат така или иначе.

Няколко неща, които могат да намалят нитратите:

* Подбират се средни по размер зеленчуци:
По-крехките и по-малките задържат повече нитрати, нужни за бъдещия им растеж.

* Зеленчуците се съхраняват в хладилник:
Топлината превръща нитратите в нитрити. Най-добре – в найлонова опаковка с отвор.

* Разрязват на 2-4 части и престояват в студена вода 10-30 мин.:
Губят се около 10-15% от нитратите, тъй като те са водноразтворими. Разрязването е важно най-вече за зеленчуците, които натрупват нитрати във вътрешността си. Някои дребни зеленчуци може да се накиснат цели.

* Варенето унищожава голяма част от нитратите, поне 20-40%:
Унищожава се и голяма част от витамините, тъй като зеленчуците се варят нарязани и обелени.

* Водата от варенето се маха веднага след сваряването:
В нея преминават голяма част от нитратите. Както и част витамините.

* Зеленчуците се заливат със студена вода:
Целта е да се охладят възможно най-бързо.

* Отстранява се най-нитратната част:
При чушките това е частта около опашката, при зелето и подобни зеленчуци – външните листа и кочана, при репичките и тиквичките – кората, при морковите и картофите – вътрешността, при цвеклото – най-горната част, при краставиците – частта откъм дръжката, при спанака – в проводящата тъкан и т.н.

* Сварените зеленчуци се консумират след приготвянето и не се претоплят повторно:
Така се образуват нитрити.

* Добавянето на витамин С намалява образуването на нитрозамини в организма:
Например няколко капки лимон към ястието може да възпре превръщането на нитратите и нитритите в опасните нитрозамини (макар че за този процес по принцип са нужни наистина големи количества витамин С).

Няколко неща, които могат да намалят пестицидите:

– обилно и продължително измиване под течаща вода
– белене (силно препоръчително при децата)
– най-много пестициди задържат: ябълки, череши, грозде, праскови, нектарини, круши, ягоди, малини; картофи, целина, спанак, камби
– най-малко пестициди задържат: тропическите плодове (банани, авокадо, киви, манго, ананас и пр.), зеле (броколи, карфиол и пр.), лук, грах и др.
– при сушене на плодовете пестицидите се запазват; при термична обработка повечето пестициди се запазват, някои се разпадат до нетоксични съставки
– ако се спазват стриктно карантинните срокове, остатъчните пестициди не са толкова опасни т.е. вариант е да се разчита на реномиран производител или марка

18. Kак да въведа меда, имам предвид количеството и кога мога да го считам за въведен? Като състав кое му е полезното?

Въвеждане – както всяка нова храна. Обикновено реакциите се проявяват доста бързо.

Като дневна доза – не съм срещала много и достоверни препоръки, но до 1 к.л. или около 5 гр дневно е приемливо.

Всъщност в детското хранене медът не се дава с чак такова предимство пред захарта и подобни ‘бързи’ захари. Много често в схемите се дава като алтернатива на конфитюра примерно, който традиционно не се покрива с предствата за здравослвно хранене.

Предимствата му за деца: лесноусвоима захар; имуностимулант и антиоксидант; много калории в малък обем.

Реалната хранителна ценност зависи много от самия мед.

19. Какво значи „модифицирано нишесте“?

Нишестето е преминало през една или повече химически обработки (окислено, частично хидролизирано и пр.).

Асоциацията с генно-модифицирани храни няма нищо общо.

След тази химическа обработка модифицираното нишесте:

– може да се ползва за сгъстяване
– става по-лесно усвоимо от организма и не е необходима термична обработка на храните преди консумация (за пюрета, каши и кремове без варене и т.н.)
– не вреди, но не е здравословно

20. Как се размразяват зеленчуци и месо?

Зеленчуците се слагат директно във вряща, леко подсолена вода – така се запазват витамините и минералите им:

– Достъпът на кислород (т.е. продължителното размразяване) е най-големия враг на някои основни витамини.
– Поради високото съдържание на вода, при замразяването се разрушава структурата на клетките (водата се превръща в лед), оттам – и част от витамините, минералите и пр. Обратният процес на размразяване допринася още повече за това.
– Слагат се в кипяща вода: така се съкращаване времето за термична обработка (с ¼).
– Не се слагат в хладка/студена вода: при вода с температура около 40-50 градуса се активизират ензимите, които окисляват витамините, най-вече водноразтворимия витамин С.
– Слагат се в подсолена вода: добавянето на захар, сол или киселини при термичната обработка на плодовете и зеленчуците пречи на окислението и подпомага запазването на витамините (основно С и А).

Обратно, замразеното месо се размразява бавно, в хладилник, за около 12 часа. При замразяването сокът (в който се съдържат ценни белтъчини, минерали и витамини) излиза извън мускулните влакна. Когато месото се размрази бавно, месото може да поеме обратно сокът.

Ако се сложи замразено във вряща вода, сокът (и ценните вещества в него) преминават директно във водата.

21. Какъв е смисъла от предварителното изсушаване  на зърнените продукти и след това меленето им?

Зърната се сушат на фурна (не се пекат) с цел:

– Да се приготви каша от брашно с гладка консистенция: тя е щадяща за нежното храносмилане и лесна за преглъщане.
– Да се запази хранителната ценност на смлените зърна: те съдържат мазнини, особено пълнозърнестите, които бързо се окисляват.
– Да се съкрати времето за приготвяне: в началото са нужни малки дози, а за варене на каша от брашно са необходими 10 мин.

–> Кашата е препоръчителна за възраст 6-7 м. След това – пасирани или намачкани зърна.

–> Важно е сушенето да бъде на температура не повече от 80-90 градуса – зърната запазват био активност.

Термичната обработка не е най-големия враг на витамините и особено на минералите и микроелементите:

– Много витамини се губят в резултат на окислението – неправилно съхранение на продуктите, рязане на ситно и т.н.
– Минералите, заради които кафявият ориз е ценен в детското хранене и не само, не се влияят толкова от термичната обработка.
– За пълнозърнестите храни е важен процеса на предварително накисване преди варенето, като целта е по-добро усвояване на желязото и другите

22. За алергиите

При алергия обикновено са налице поне 2 признака.

Има разлика в симптомите при алергия към храна и непоносимост към храна.

Другите признаци освен обрива, по които се разпознава една действителна хранителна алергия или непоносимост, са разделени на 3 вида:

1) свързани с дихателната система
2) свързани с кожата
3) свързани с чревната и храносмилателната система

==> При реална хранителна алергия са налице прояви от поне 2 различни вида или поне 2-3 прояви от 1 вид.

Пример за признаци от 1-ия вид: течащ нос без видима причина, кихане, кашлица и др.

Пример за признаци от 2-ия вид: ситен обрив, суха кожа на бузките, тъмни кръгове под очите и др.

Пример за признаци от 3-ия вид: стомашни болки и подуване, повръщане, диария със слуз, запек и др.

Много често всяко петънце и пъпчица се свързват с хранителна алергия или непоносимост, а причините най-често са свързани със специфичната физиология на тази възраст или съвсем прозаични причини – изпотяване, реакция към слънцето или замърсена вода, претопляне, нестабилна терморегулация, мръсни ръчички, отминал прием на Панадол или считани за безобидни неща като витамин С, неподходяща козметика, състава на конкретна марка храна  и т.н., и т.н.

Според едно специализирано проучване (University of Portsmouth/31.01.2008 г.) се оказва, че родителите са склонни да набеждават всеки обрив, зачервяване или екзема за алергия или непоносимост.

А реалността е друга. От изследваните 800 бебета в рамките на 3 години, за 1/3 от тях родителите считат, че имат непоносимост към храна. Но само 27 се оказват алергични към храна, като те са част от всички близо 60 деца, които изобщо развиват някаква алергия на даден етап (за възрастта 6-36 м.)

При обривите от претопляне пъпчиците са ситни, ясно различими една от друга. Могат да бъдат навсякъде по тялото, особено около вратлето, гърдите и гръбчето, но рядко само по бузките или лицето например. Понякога изчезват по-бързо, понякога по-бавно.

При обривите от хранителна алергия/непоносимост пъпчиците са ситни, подобни на тези при претопляне. Но за разлика от тях, те по-скоро се сливат по няколко в малки петънца. Тези петънца могат да бъдат почти незабележими или по-ясно различими и леко червеникави. Самата кожа около пъпчиците е по-суха (при изпотяване е по-скоро нормална). Освен това само обрив не е признак за хранителна алергия/непоносимост, трябва да има и друг признак – тези признаци обаче невинаги се разпознават лесно при по-леките форми на реакция.

* Информацията е събрана от публикации на потребител Косе Босе от forum.bg-mamma.com. Мненията са цитирани дословно.

Реклами

Постоянна връзка 2 коментара