Отново за глутена

март 29, 2010 at 11:31 am (Храни) ()

безглутенови: ориз, просо, царевица, елда, капладжа
глутенови: пшеница, ечемик, овес, ръж

Глутен се въвежда:

– в края  на 6 м. при захранване на 4-6 месеца
– около 8 м. при захранване на 5-6 месеца

Повечето европейски схеми предвиждат глутена в началото на 7 м. Причината – след възраст 4 месеца рискът от проблеми с глутена е далеч по-малък и не е оправдано да се отлага назад във времето. Освен това късното въвеждане на глутен след 9-10 м. може да бъде рисково, защото детето приема по-големи количества храна и по-често в сравнение с дете на 6 месеца примерно. Този риск обаче се отнася най-вече за деца с предразположение или неправилно ранно захранване.

В други схеми глутенът се въвежда по-късно. Причината – например американските схеми като цяло са оправдано или неоправдано предпазливи и отлагат повечето храни. Освен това, подходът за по-късно въвеждане на глутен е съобразен по-скоро с предишните препоръки да се захранва задължително след 6 месеца, но от две-три години препоръките на ААП са ревизирани и се допуска захранване във възрастта 4-6 месеца.

Глутенът не е силен алерген.

Става въпрос за непоносимост, не за класическа алергия – организмът не може да преработва определен белтък в житните растения (т.е. глутенът) и оттам идва проблема.

Затова глутенът не е списъците с алергени, но се захранва внимателно, защото колкото и малко да са случаите на проблеми с него, преодоляването на непоносмостта е доста тежко.

Вероятността за проблеми с глутена е много малка, ако детето е:

– наследствено необременено
– неалергично
– кърмено
– захранено след 4-6 м.

Може да започнеш с глутена, като първата глутенова храна предлагаш като нова храна няколко дни. После продължаваш да го предлагаш със същата или друга глутенова храна, като паралелно захранваш с други нови неща. Важното е да не се прекалява с количеството в началото (дава се само по един път дневно) и да започнеш с храни с ниско съдържание на глутен (овес, ечемик или друга, но не пшеница).

Възрастта не е единственият и най-важен фактор при въвеждането на глутена.
(Общата за всички педиатрични школи препоръка е да не бъде преди 4-ти месец)
Кърменето например има доказано защитен ефект конкретно в този случай.

Според проучване на шведски изследователи (което често се цитира от специализирани в детското здраве и хранене източници), рискът от развитие на цьолиакия зависи едновременно от поне 3 фактора:

* първоначалното количество на глутена (при въвеждането му)
* възрастта (след 6 месеца)
* кърменето (по време и след на въвеждането на глутена)

Резултатите от проучването показват, че рискът от развитие на цеолиакия може да се снижи с:

– 25%, ако се въведе глутен след 6-ти месец
– 40%, ако глутенът се въвежда, когато детето все още е на кърма
– 65%, ако месец или повече след въвеждането на глутена, детето получава кърма

Няма категоричен отговор дали подходящата възраст в комбинация с други фактори гарантира, че болестта няма да се прояви изобщо или проявата й само ще бъде отложена на по-късен етап.

Спрямо съдържанието на глутен се подреждат така:   овес -> ръж -> ечемик -> пшеница

  1. Подходяща възраст ли е 8 м. и една седмица за глутена

    Да, напълно.

    Има два подхода за въвеждане на глутен – около края на 6 м. и около 8 м.
    Зависи от педиатричните школи. Европейските са по-уверени относно подходящата възраст, други – по-предпазливи.
    Въпросът е да не се въвежда глутен прекалено късно т.е. след 9-10 м. – вероятността за проблеми е по-голяма (най-вече при предразположените деца), а и това ограничава ненужно менюто на едно по-голямо дете.

  2. Mисля да го въвеждам овес-ръж-ечемик-пшеница и първо да започна с  кашата безмлечна с овес на Хип

    Това е идеалният вариант за изреждане на зърната. Тук важното е да се знае каква е идеята т.е. как са степенувани зърната в зависимост от съдържанието на глутен и от вида на самия глутен. Тази последователност е свързана донякъде и със смилаемостта на зърната. Оттам нататък, ако няма възможност да се изредят всичките 4 зърна в тази последователност – не е чак такъв проблем. Добре е все пак да се мине през ечемик или евентуално ръж преди пшеницата.

    Важното е да се почне с овес, овесената каша е отличен избор. След това ръжта и ечемикът се вкарват най-лесно с домашно приготвена храна – каша или пасирани зърнени ядки.

  3. Как се въвежда – в смисъл пак с няколко лъжички ли и до какво количество трябва да достигна?

    Въвежда се като всяка нова храна – лъжичка по лъжичка. Няма точни препоръки кога и за колко време трябва да се стигне. Около седмица за пълна доза овесена каша е добре.

  4. Всеки ден ли се дава и в продължение на колко време ?

    В началото – всеки ден или възможно най-често. Поне през първия месец.

    Това се отнася за глутена като цяло. Може да се дават овесени продукти за по-продължителен период от време, може да се редуват с другите глутенови храни. Също толкова важно е глутенът да се дава в нормални дози – не че е задължително всеки ден по една доза овесена или друга каша в рамките на първия-втория месец, а най-вече да не се пропускат по няколко дни без глутенови храни.

  5. През колко време мога да въведа различните глутенови храни: овес-ечемик-пшеница  и колко време след това млечните: сирене-масло-кисело мляко? След като 10 дни давам овесени ядки, дали мога да дам ечемичени и колко дни след това мога да дам пшеницата?

    Не гледай толкова стриктно тези дни.
    Идеята е в рамките на 1 месец да се дадат 1-2 от по-особените храни, глутенът и млечните са такива.

    Може да дадеш овес за 10 дни, ечемик за 5-6 дни, след това някакъв друг плод, месо или зеленчук за 3-5 дни. После идва ред на пшеницата или маслото примерно. Маслото определено може да се вкара по-рано, да кажем за 3-5 дни, така изместваш пшеницата само малко по-назад и не се натрупват всички глутенови храни наведнъж.

Реклами

Постоянна връзка 32 коментара

Жълтък

март 23, 2010 at 4:06 pm (Храни) (, , , )

– въвежда се 7-10 месец
– няма съвременни официални препоръки преди края на 6 м. или след 1 год.
– рядко алергизира (на теория след 6 м. се толерира от организма)
– въвеждане около 7 м.: важен хранителен състав (хемово и нехемово желязо, мазнини, ценни витамини, калоричност и др.)
– въвеждане около 9-10 м.: спорен хранителен състав (не толкова ефективно усвояване на желязото, ‘лоши’ мазнини като холестерол, вероятни белтъчни следи и др.)
– възрастта зависи като цяло от подхода на захранване и къде логически е мястото на жълтъка спрямо включването на другите протеинови храни (месо, желязосъдържащи каши и т.н.)

Жълтъкът в детското хранене не е ценен само заради желязото.
Холестеролът не е толкова много и не е проблем, ако се спазват съвременните препоръки в детското хранене за не повече от 2-3 пъти яйца/жълтък седмично.

Алергенен потенциал

Жълтъкът е слаб алерген.
Яйцето е силен алерген заради белтъка.
Реакция към жълтъка може да се дължи на белтъчни следи върху него, не на самите протеини в жълтъка.
Теоретично се счита, че след 6 м. организмът може да толерира жълтък.

Възраст

За здраво, неалергично дете възрастта 10 месеца е напълно подходяща и според най-консервативните схеми. Всъщност, няма официална схема на захранване, която да препоръчва жълтък по-късно от 9-10 м.

Причината за по-късно включване на жълтъка е преди всичко неговия спорен хранителен състав, не толкова алергията към него.

Връзка с други храни

След като е въведен един вид месо и основните каши, няма проблем да се включи жълтък. Все пак той има важна хранителна ценност. Няма връзка с пилешкото.

Количество и честота

Количеството от 1/4 жълтък се достига за седмица примерно. Няма универсално правило.

След това не е задължително да се дава през ден и да се редува с месото. На 10 м. може да се дава в един ден с месото, но в различни хранения. Честотата на предлагане за възрастта е до 2-3 пъти седмично, примерно по 1/2 жълтък.

Жълтъкът може да се замрази :

– твърдо сварен, без белтъка, внимателно завит или в плътно затворен съд (за да не изсъхне)
– твърдо сварен белтък може да се замрази, но става твърд и воднист след размразяване, по-добре да се замрази суров отделно от жълтъка
– суров жълтък, с добавка на щипка сол или захар (за да не е лепкав след размразяване), в плътнозатворен съд, трайност 3-4 месеца

Храни, към които е удачно да се добавя жълтък:

– в зеленчуково пюре
– в зеленчукова супа
– в зеленчукова каша
– към пресни пасирани зеленчуци като домати, краставица и др.
– в плодово пюре (има такива съвети за злояди деца)

Храни, към които не е удачно да се добавя жълтък:

– не се комбинира с месо в едно хранене
– не се комбинира с бобови храни
– избягва се комбинирането със сирене при възможност (най-вече под 1 год.)

Яйца (жълтък и белтък)

За жълтъка:

Възраст:
* 6-10 м. са препоръчителните граници (варират според педиатричните традиции и географските ширини)
* 12 м. или по-късно: при алергични деца (или по лична преценка)

Начин на въвеждане:
* първо трохички или ¼ (в продължение на седмица или две седмици)
* постепенно се стига до ¼ или ½
* предлага се през ден или по-рядко
* когато се стигне до ½, предлага се не повече от 2-3 пъти седмично
* след 1 год. цяло яйце, до 2-3 пъти седмично

Вариант 1 (френска схема)
6 месец: начало за жълтък
6-9 месец: ½ жълтък
10-12 месец: цял жълтък или ½ яйце
Отложеното въвеждане след 1 год. няма доказан ефект.

Вариант 2 (американска схема)
9-12 месец: от ½ до цял жълтък
9-12 месец: до 3-4 пъти седмично
12 месец: цяло яйце

Вариант 3 (швейцарска схема)
7 месец: начало за жълтък
7-12 месец: 1 жълтък на ядене
7-12 месец: 1-2 пъти седмично

Вариант 4 (испанска схема)
9-10 месец: начало за жълтък
9-12 месец: сварен жълтък или добре сготвен в храна
12 месец: цяло яйце

Вариант 5 (английска схема)
6-9 месец: яйце (евентуално само жълтък)
Твърдо сварено.

Вариант 6 (гръцка схема)
8 месец: ½ лъжичка
Как: постепенно до цял жълтък
Колко: до 3 жълтъка седмично

Вариант 7 (унгарска схема)
* с благодарност към Ванилия Канелска
9 месец: жълтък
13-18 месец: белтък
Много умерена и актуална схема на захранване.

Вариант 8 (канадска схема)
7-9 месец: жълтък (или 2-3 седмици след въвеждане на месото)
7 месец: ½ жълтък или 2 ч.л.
7-12 месец: до 3 пъти седмично
12 месец: цяло яйце

Вариант 9 (австралийска схема)
8 месец: начало за жълтък
12 месец: цяло яйце
Според проучвания на 6 м. може да се толерира жълтък. Превантивно от 8 м.

Вариант 10 (руска схема)
8-10 месец: ¼ жълтък
10-12 месец: ½ жълтък
12 месец: 1 яйце

Вариант 11 (руска схема)
Начало: под ¼ жълтък
След 7-10 дни : ½ жълтък
Колко: 2-3 пъти седмично
Цяло яйце: на 1 год.

Вариант 12 (испаноезични схеми)
9 месец: ¼ жълтък (започва се с ¼)
10 месец: 1 жълтък (достига се след 1 месец въвеждане; 2-3 пъти седмично)
12 месец: 1 яйце
1-3 год.: 2 яйца седмично

Вариант 13 (испаноезични схеми)
7-8 месец: ¼
9-10 месец: ½ или цял жълтък
12 месец: жълтък и белтък

Вариант 14 (англоезични, неевропейски схеми)
8-10 месец: от ¼ до ½ жълтък
10-12 месец: цял жълтък (може и малко белтък )

Вариант 15 (френскоезични схеми)
8-9 месец: ½ жълтък
10-12 месец: 1 жълтък или ½ яйце
12+ месец: 1 яйце (под всякаква форма, без рохко сварено)

Вариант 16 (френскоезични схеми)
6-9 месец: ½ жълтък (= 10 г месо)
9-11 месец: 1 жълтък или ½ яйце в сладкиш, бисквити и пр. (= 20-25 г месо)
12-18 месец: 1 яйце ( = 50 г месо)

Вариант 17 (СЗО)
Няма точни препоръки за възраст.
Месо, птиче месо, риба и яйца се предлагат всеки ден или възможно най-често.
6-8 м. е възрастовия интервал в Латинска Америка, Южна Азия и др. (според обзор на препоръки за деца на АМ, невегетарианци)

и т.н.

*** Уточнение: Когато са дадени граници 7-10 м. например, в повечето схеми се има предвид долната граница като препоръчителна възраст за въвеждане. С горната граница се затваря периода, в който се предлага само жълтък или определено количество жълтък.

* Информацията е събрана от публикации на потребител Косе Босе от forum.bg-mamma.com. Мненията са цитирани дословно.

Постоянна връзка 3 коментара

За мазнините

март 18, 2010 at 10:19 pm (Храни) (, , )

В самото начало на захранването няма нужда от мазнини – маслото е с краве белтък, зехтинът е тежък за стомахчето. Около 7-8 м. може да се добавя мазнина – краве масло (ако прецениш, че е подходящо; все пак има схеми, в които се препоръчва преди 7-8 м.) или зехтин (много полезен вид ненаситена мазнина, но пък не е лека за чувствително храносмилане).

Мазнините са много важни, постепенно се включват в менюто олио, масло, зехтин в желания ред. Дневните нужди от мазнини се покриват от мазнините в пълномаслените млечни продукти (кърмата също е такава), месото, добавеното в храната растително олио и/или маслото.

Количество мазнина – няколко капки в началото

– 1/2 до 1 ч.л. (6-12 месеца)
– 2 ч.л. или 8-10 г (12 месеца)
– 20-40 г (1-3 год.)
Това е според различни източници. Дозите са леко завишени – според школата на по-ранно захранващите (вкл. българската) се слага малко повече мазнина.
До 1 ч.л. е достатъчна за възрастта 8-12 м.

Примерна схема на въвеждане
8 месец: зехтин
8-12 месец: масло (краве продукт)
12 месец: слънчогледово олио или друга растителна мазнина

В началото на захранването съдържанието на мазнина в пюретата и кашите е важно, защото:
– внася допълнително мазнини (важни за развитието на мозъка, ретината, нервната система и т.н.)
– подпомага усвояването на мастноразтворимите витамини
– повишава енергийната стойност
==> Дали е рапична мазнина, царевично олио или друго, едва ли е от съществено значение на този етап.

С напредване на храненето – има различни опции за здравословно приготвяне на храна (зехтин, масло, слънчогледово олио, олио от тиквени семки и пр.). Определящ е вкусът в семейството и географските ширини.

Видове мазнини
* Рапичното олио е растителна мононенаситена мастна киселина – каквато е зехтинът и фъстъченото олио. По-скоро е въпрос на традиция и вкус да се прибавя именно рапично олио: в Германия, Австрия, Швейцария, Северна Америка. Може успешно да се замени със зехтин.
* Слънчогледовото олио е растителна полиненаситена мастна киселина – както и останалите растителни масла. Те са богати на линолова киселина, която е една от най-важните киселини. В кърмата също се съдържат ненаситени мастни киселини.
* Маслото, млякото, месото са богати на животински наситени мазнини.

Полезно съотношение на мазнините
(При преминаване към обща храна т.е. след 1 година)
– поравно полиненаситени и мононенаситени растителни мазнини
– растителните мазнини да са поне половината от общото количество мазнини
– в ранна детска възраст най-важни са растителните и млечните мазнини

Варианти за мазнина 6-8 месец:

Краве масло
– въвежда се краве продукт
– първоначално е добре да се обработва на водна баня (маха се пяната след загряване) – рискът от реакция към белтъка на кравето мляко е по-нисък
– иначе съдържа мастноразтворимите витамини А, D и Е в голямо количество

Зехтин
– нерафинирана мазнина: тежка за храносмилането, вкл. за възрастни с по-чувствителен стомах (затова от 8 месец нататък)
– но пък се усвоява напълно (сходен е по състав с липидите в човешкото тяло)

Царевично олио
– ако не е от готово пюре, трябва да е качествено и без примеси (това важи и за рапичното олио)
– доста по-ниска усвояемост от органиазма в сравнение с останалите мазнини (около 36%)
– не се нагрява, дори при ниска температура (лесно се окислява)

Вид зехтин
Студенопресованият или ‘първа преса’ зехтин (virgin) е сам по себе си натурален продукт т.е. олио, получено само от механичното пресоване на маслини, без химическа обработка.
‘Екстра’ означава, че киселиността му е 0-1%, това е основният критерий за избор. Най-добре киселиността да е под 0.5%.

Предлага се и био-зехтин.

Освен това:
– зехтинът се съхранява далеч от топлина, влага и най-вече светлина (окислява се)
– използва се до 3-4 месеца след отваряне (после губи част от качествата си)
– не се смесва с други мазнини
– не се загрява


Зехтин:
– след 8 м.
– студенопресованите нерафинирани масла са тежки за нежното стомахче
– сходен като вид мастни клетки с кърмата и се усвоява почти изцяло от организма

Рафинирани растителни масла:
– 6-8 м.
– такива са сънчогледовото, рапичното, от царевични кълнове и др.
– по-лесносмилаеми и по-безпопасни

Масло:
– краве продукт (въвежда се в периода 8-12 м. по преценка или според местните педиатрични препоръки)
– съдържа важни витамини

Мазнините в пюрето имат за цел:
– да добавят калории (зеленчуците са с нискокалорични, затова се прибавят въглехидрати като ориз или картофи, както и мазнина)
– да подпомогнат развитието на важни тъкани и органи (мозък, ретина, нервна система т.е. мазнините са много важни през първата година)
– да подпомогнат ефективното усвояване на мастноразтворимите витамини

Мазнините са много важни до 2-годишна възраст:

– участват в изграждането на ретината, мозъка, нервната система, хормоните, клетъчните мембрани, защитната обвивка на вътрешните органи и др.
– подпомагат усвояването на мастноразтворимите витамини (А, D, E, K)
– повишават енергийната стойност (много калории в малък обем, това е важно предвид малкото стомахче и изключително интензивния растеж)

Едно примерно съотношение на мазнините в детското хранене:

* 2/3 ненаситени, от които:

– половината са мононенаситени (зехтин, рапично олио, авокадо и др.)
– половината са полиненаситени (слънчогледово олио, риба, ядки)

* 1/3 наситени (краве масло, кокосово масло и др.)

Дневната норма от мазнини обикновено се покрива с храната и кърмата/АМ, плюс добавянето на 1/2 до 2 ч.л. мазнина в пюрето или кашата. Обикновено половината от това допълнително количество е масло, другата половина – някакво растително олио.

Ползата от ненаситените мазниние в ясна, въпреки че пренасищането с някои от тях може да има обратен ефект. Маслото е наситена мазнина, но предвид няколкото ценни витамина в него и калориите е важно за възрастта. Наситените мазнини са ‘лоши’, но само ако се прекалява с тях; те участват в ключови процеси от формирането на организма.

Ескимо и изобщо рибеното масло може да бъде само от полза.
Но съвсем не е задължително да се дава.

Силно препоръчително е в случаите на дерматити и екземи примерно, за по-добър апетити и тонус като цяло и др.

Има някои разлики между продуктите с рибено масло, но не са чак толкова съществени.

Вместо капсули може да се заложи на риба в менюто (тези с омега 3) и други храни (ленено семе, авокадо и пр.)

Рапичното олио е растителна мононенаситена мастна киселина – зехтинът също е такава. В детското хранене трябва да присъстват разнообразни мазнини в различно съотношение и количество – мононенаситени (маслинено, фъстъчено, рапично олио), полиненаситени (слънчогледово олио), наситени животински (масло). В случая зехтинът е равностоен заместител на рапичното олио или масло.

Въпрос на традиция какво се ползва, въпреки че всяка мазнина има различна степен на усвояемост и ценни съставки. Например в немските и американските детски храни се добавя рапично олио – полезна мазнина, стига да е добро качество. Освен това, конкретно за кашата е важно самото добавяне на някаква мазнина с цел да се повиши калоричността на порцията.

8-10 г е количеството мазнина на ден за възрастта до 12 м.

Добре е това количество да бъде разпределено поравно между растителните мазнини и кравето масло, според етапа на въвеждане т.е. 5 г масло и 5 олио на ден.

Може да се сложи цялото количество от 1 ч.л. зехтин или друга мазнина в едно ядене – или кашата, или пюрето, но може и да се раздели в две хранения.

Мазнина в кашите

Добавянето на мазнина в кашите има за цел:

– да повиши енергийната стойност (детенцето расте с много ускорени темпове на 6-12 м.)
– да внесе допълнително мазнини (които са важни за развитието на клетъчните мембрани, мозъка, ретината, нервната система и т.н.)

Може и без мазнина в кашите:

– Стига да се осигури дневния прием на мазнина чрез зеленчуковото пюре например (8-10 гр или ½ до 1 ч.л.)
– Зърнените култури са богати основно на витамини от В-групата, които са водноразтворими т.е. нямат нужда от мазнина за усвояването им.

Подходящи мазнини:

– Всеки вид растителна мазнина е подходяща.
– Може и краве масло, ако е въведено.
– Рапичното олио е препоръчвана мазнина от гледна точка на традициите и местния вкус в Германия, Австрия, Швейцария, Северна Америка.
– Зехтинът е равностоен заместител на рапичното олио – и двете са растителни мононенаситени мазнини.

* Информацията е събрана от публикации на потребител Косе Босе от forum.bg-mamma.com. Мненията са цитирани дословно.

Постоянна връзка Вашият коментар

Информация за някои храни

март 18, 2010 at 9:51 pm (Храни) (, , , , , , , , , )

1.    Грозде

– може от 8 м. (пасирано, сурово или сок)
– може от 6-7 м. (има схеми, в които е веднага след първите плодове)
– след 10-12 м. или дори след 2-3 год. се дават цели зърна (опасност от задавяне)
– слаб алерген
– добра хранителна стойност (ценни лесноусвоими захари, някои витамини)
– може да предизвика подуване на стомахчето
– едно наум за киселините
– плод, който задържа доста пестициди (още една причина да е старателно измито и обелено)

2.    Подправки (около 8 м.)

Лук, праз, чесън
– лук, праз, чесън (в много схеми не се прави разграничение между видовете лук)
– задължително термично обработени
– в символично количество (около 1-5% от общото съдържание)
– трудносмилаеми, тежки за стомахчето
– но пък слаб алерген
– целта на въвеждането преди 10-12 м. е овкусяване (в по-голямо количество – след 1 год. поради хранителната им ценност)

Магданоз, копър
– първоначално се въвеждат обработени в лека степен
– после в свеж вид
– зелените подправки се водят алерген (но алергията често не е от типа на хранителната): при липсва на алергично предразположение може около 8м.

Целина (корен)
– 7-9 м., при чувствително стомахче по-късно
– богата на фибри в суров вид (хубаво почистена и сварена се понася добре)
– етеричните масла дразнят стомшната лигавица при количество над 80-100 г
– алерген заради растителните белтъчини (но топлинно обработена не е толкова проблемна)
– листа от целина: след 8-10 м. или по-късно

– Целината е силен алерген. Въпреки че това се отнася най-вече за листата, а не за корена (който обикновено се слага в пюретата), разумната възраст е след 7-8 м. Целината е сред алергизиращите съставки, за които се препоръчва на производителите на храни да бъдат отбелязвани върху етикета.

Други (по преценка, в символично количество)
Червен пипер, капки лимонов сок, чубрица, розмарин, босилек.

3.    Пъпеш

– възраст: когато се въведат пресните плодове (може от 6 м., най-добре от 8 м.)
– може сред първите плодове
– слаб алерген
– лесносмилаем за нежното стомахче (над 90% вода)
– невисоко съдържание на фибри
– слабокиселинен плод
– добра хранителна ценност в детското хранене (бета-каротин, витамин С, минерали и др.)
– тъй като се предлага в сравнително ранна възраст, трябва да се внимава при разрязването да не попадне замърсяване от кората (расте върху земята)
– не се прави разграничение между видовете (може с гладка кора, може с мъхеста)

4.    Стафиди

– Възраст: най-често се препоръчват след 3-4 год. поради опасност от задавяне. Иначе може преди 1 год., ако са пасирани в храна или ситно нарязани.
– Слабоалергизиращи.
– Съдържание на сяра: стафидите и някои други сушени плодове се обработват със сяра, но не винаги. Ако не се знае дали са естествено изсушени или с помощта на естествени вещества, тогава се предлагат само от време на време или се избягват.
– Ценност в детското хранене: висока калоричност, висока концентрация на захари.

5.    Сушени плодове

– Възраст: обикновено се препоръчват след 3-4 год. поради опасност от задавяне. Допустими са преди 1 год., но няма много разнообразни и безопасни начини за включването им в храната.
– Повечето са слаб алерген: кайсии, праскови, грозде, сливи, ябълки и т.н.
– Предлагане преди или след 1 год.: смлени, смесени с храна, ситно нарязани
– Разрушително въздействие върху зъбите: лесно полепват върху тях и оставят ‘захарни’ следи; препоръчва се предлагане на вода след консумацията им или миене на зъбките при по-големите деца.
– Ползи в детското хранене: концентрация на витамини и минерали, висока калоричност, естествени подсладители
– Подслаждането със сушени плодове е оптималният вариант.

6.    Фурми

– Възраст: след 1 год. по правилото за нетипични, неместни плодове. Може и преди 1 год. в подходяща форма.
– Слаб алерген.
– Прекалено сладки за честа употреба в детското меню.
– Добра хранителна стойност: различни минерали, не много витамини.

7.    Цитруси

Цитрусите не са алерген.
Но предизвикват хранителна чувствителност заради киселината.
Това обяснява 2-та напълно различни подхода за възрастта:

– Много деца под 1 год. реагират с обриви, защото нежният организъм не може да се справи с киселината.
– Други приемат сока добре, но при по-голямо количество или други киселинни плодове реагират.

Сок от цитруси преди 1 год. – ако се дава, то е при следните условия:

1. разреден наполовина с вода
2. ограничено количество (на 6-8 м. се дават максимум 40-80 мл)
3. не повече от 1 път дневно
4. след хранене, не на гладно

Портокалов сок се препоръчва официално в доста схеми на захранване, най-често към закуската.

– Причината: витамин С в сока подпомага усвояването на желязото в пълнозърнестите и/или обогатените каши.
– Критиката: сокът измества същото количество мляко, а то е по-важно за възраст 6-9 м. Освен това дразни стомаха.

––––-
Практиката с портокаловия сок преди 1 год. е въпрос на географски ширини.
Някои педиатрични школи (примерно доста европейски) предпочитат по-малко предпазливо, но пък по-рационално хранене.
Други са оправдано или неоправдано по-внимателни.

Цитруси (портокал, мандарина, лимон, лайм, грейпфрут)

8.    Черен дроб

– от хубаво пюре: може около 9-10 м. т.е. предлага се след като са въведени основните видове месо или между последните видове
– като стандартен продукт: по-добре да се избягва, това е филтърът за лекарствата и цялата химия, която преминава през животинския организъм
– много добър източник на хемово желязо: съдържа 3 пъти повече желязо от телешкото и 5-7 пъти повече от пилешкото

В повечето схеми попада в периода 7-9 м. заедно с основните видове месо, риба, жълтък. Логично е първо да се включат основни видове месо и жълтък примерно, а дробът реално остава малко по-късно.

9.    Чушка

Червена чушка:
* 6-10 месец (според различни източници)
* Често я дават като алерген – заради червения пигмент

Зелена чушка:
* Сред първите храни, но след захранване с 2-3 вида други зеленчуци
* Имаше тук цитат на педиатърката от „Бон апети“ – първо се въвежда зелена, после червена чушка

Най-важното е да се обели внимателно!

Една от примерните схеми:
–> 7 м. зелена
–> 8-9 м. червена

Зелената чушка може да се въведе около 7-8 м., тъй като е слаб алерген и има добър витаминен състав. Но тъй като е типичен газообразуващ зеленчук, следва да се въвежда внимателно или в малко количество при признаци за стомашен дискомфорт.
Червената чушка е с по-добра хранителна ценност, тъй като съдържа 3-4 пъти повече витамин С и някои други полезни съставки. Счита се за алергизираща заради червения пигмент, въпреки че алергенният потенциал на червените пигменти не е безспорно доказан и разкрит (особено в детското хранене). Така че може да се въведе както на 7-8 м., така и превантивно около 1-2 месеца по-късно. Алергията няма общо с доматите – при домата проблемът е най-вече киселината (предизвиква непоносимост т.е. подобна на алергия реакция), както и съдържанието на хистамин.

Замразената сурова чушка се вари на пара или в малко вода както всеки друг зеленчук. Слага се директно към останалите зеленчуци, без размразяване, за да запази в максимална степен хранителната си стойност. После се бели внимателно и се пасира заедно с другите зеленчуци. Може да се ползва и замразена печена чушка, няма значение.

* Информацията е събрана от публикации на потребител Косе Босе от forum.bg-mamma.com. Мненията са цитирани дословно.

Постоянна връзка Вашият коментар

Често задавани въпроси

март 17, 2010 at 9:57 pm (Въпроси за захранването) ()

1.    Нишесте и/или каша?

– И нишестето, и кашите са еднакво калорични.

– Нишестето е 100% въглехидрати, без важни витамини и минерали.

– Кашата е високовъглехидратна, но готовите каши са обогатени с витамини и минерали, домашните са естествен източник на витамини от В-групата и някои важни минерали.

– Кашата и изобщо зърнените храни са много важни на този етап – независимо от теглото на детето трябва да присъстват всеки ден в менюто. Може да дава по-малко количество каша или каша наполовина смесена с плод, но не трябва да се изключва без причина.

– При наличието на съвременни марки каши или желание да се приготвя домашна каша от различни био зърна, нишестето има смисъл да се дава само от време на време, за разнообразие.

Киселът в началото на захранването:

1. Щади храносмилането.

Нишестето/киселът е подходящо за хора с чувствителна храносмилателната система: то е част от диетите, които щадят стомашната лигавица. Чистото нишесте не е нито химически, нито механичен дразнител за стомаха.

2. Само за разнообразие.

Киселът е алтернатива на кашите в началото. След въвеждането на глутена киселът има добри заместители. Друга причина да се предлага от време на време като следобедно хранене е например когато обедните зеленчуци са били по-тежки и по-целулозни.

3. Млечно-плодово хранене.

Киселът се приготвя наполовина с плодове и ако се добави кърма/АМ (след като се свари възможно най-гъста консистенция), всъщност се получава млечно-плодова каша с полезна хранителна стойност. Без захар.

4. Достатъчно калории.

Като храна киселът е еквивалент по енергийна стойност на кашата т.е. може да бъде заместител, защото е също толкова хранителен откъм въглехидрати.

5. Недостатъчна хранителна ценност.

Нишестето няма витамините от В-групата на зърнените каши, особено пълнозърнестите. Друг недостатък са добавените витамин в готовите каши, както и целулозата и естествените витамини и минерали на домашните пълнозърнести каши.

6. Въвежда се царевица.

Царевичното нишесте е добър начин за въвеждане на царевица около 7 м. Иначе царевицата не е лека за храносмилането, нишестето е щадящ вариант за включване на царевицата.

2.    От кога да слагам сол в пюрето?

–> Преди 1 год. се ограничават източниците на сол и не се добавя сол при приготвянето на храната.
–> След 1 год. се ограничават източниците на сол и се добавя много малко сол при приготвянето на храната.
–> Солта е необходима на всеки етап от живота, но в определени граници (още с кърмата или АМ се приема минимално количество сол).

Препоръката да не се добавя сол преди 1 год. е по-скоро в смисъл да не се надхвърля количеството сол за възрастта, което бъбреците могат да обработят (1 грам). Самото захранване със зеленчуци и плодове променя солният баланс в организма. В зависимост от хранителния режим детето вероятно приема сол от различни източници (сухари, бисквити, сирене и др.), така че в домашно приготвената храна или готовите пюрета не е желателно да има сол, защото лесно може да бъде надхвърлено допустимото количество.

След 1 год. организмът може да приеме два пъти повече сол, отколкото за възрастта 6-12 м. (2 грама). В този случай може да се добавя малко сол в храната, за да се покрият повишените нужди на организма.

Преди 1 год. вкусовите рецептори са доста чувствителни – една почти безсолна храна за възрастен е силно солена за малко дете. Добавянето на сол повишава прага на чувствителност в най-крехка възраст и развива ненужно вкус към соленото.

3.    От кога захар?

Няма възраст, която да изисква добавянето на захар в храната.

От гледна точка на детското хранене:
Захарите (не захарта) са необходими за функционирането на мозъка и глюкозависимите клетки, но реално те могат да се набавят от други източници в детското меню, различни от рафинирана и кафява захар.

Причини за ограничаването за захарта:
1) Вкусовите рецептори на едно дете са недоразвити – усещането за сладко, солено и прочие е доста различно от това на възрастните.
2) Вкусовите възприятия на едно дете са много по-интензивни от тези на възрастните – една несладка или почти безсолна храна за възрастен се оказва доста сладка или солена за най-малките.
3) Възрастта преди 2 год. е период на активно формиране на вкуса и хранителните навици. Най-важното е детето да се научи, че храната може да бъде вкусна и предпочитана без добавката на захар, сол и подобни овкусители.
4) Няма разлика между кафява и рафинирана захар от гледна точка на детското хранене – поради причините по-горе. Плюс факта, че и в двата случая се увреждат еднакво зле зъбите. Това се отнася и за фруктозата.

4.    Предлагане на вода

Със захранването започва и предлагането на вода.

Кърмата има идеално балансиран състав, но с включването на каквато и да било твърда храна се променя солният баланс в организма. Затова водата е много важна.

Не е задължително детето да пие. Колкото иска, толкова. Важното е да познава вкуса й.

Много често активните кърмачета започват да пият вода доста късно.

Водата се предлага по всяко време – след хранене (има мнения, че тогава децата са склонни да пият), между храненията, възможно най-често при горещо време.

Ако детето не иска вода, няма нужда от трикове – подслаждане, замяна със сокове и т.н. Например в градината на дъщеря ми не предлагат сокове, а само вода, с идеята децата да свикват с вкуса от ранна възраст и да я харесват. Това правило е съобразено с местните, френските и американските препоръки за хранене на деца до 6 год.

5.    От кога може да се дава пресен банан?

– на 6 м. най-рано

– на 7-8 м. най-добре

В някои схеми и по други географски ширини е сред първите храни за захранване, без да е обработен на пюре.

При захранване около 5-6 м. може да се включи през шестия месец. Но може и да се изчака възрастта за пресни плодове т.е. около 8 м.

6.    От кога може да се дават варено-пушени колбаси, например свинско филе?

Както при шоколада – колкото по-късно, толкова по-добре.

Може след 1 год., но зависи много от другите съставки.

Проблемът на 1-во място е солта.

Проблемът на 2-ро място е селитрата (Е251 и Е250) – използва се при пушените колбаси и е доста нездравословна добавка.

Антиоксидантите, с които впрочем би трябвало да се обработва и всяко месо в пресен вид, не са проблем.

За другите съставки се преценява от етикета.

Иначе филето е добър избор, защото е чисто месо.

Вариациите на колбаси от смляно месо или от парченца не са разумен избор.

7.    Докога трябва да се маха люспата на царевицата?

На възраст 1 год. люспата на царевицата може да не се маха.

Ако се дават цели зрънца обаче, задължително се смесват с друга храна, за да стане по-хомогенна смес срещу задавяне.

Зависи от детето и колко умее да дъвчи.

За царевица на зърна хубав вариант е крехката, младата или както там се води царевица. Много зависи от марката, някои действително са с много нежна обвивка.

Не е притеснително, ако зърната излизат същите, както са влезли

Поне до 2 год. е така. Не е проблем, ако няма видими признаци за болки в стомахчето и т.н.

8.    Брой хранения

1-ви месец захранване = 1 път дневно храна + кърмене

2-ри месец захранване = 2 пъти дневно храна + кърмене

Ако са минали 2 месеца от захранването – може трето хранене за деня.

По принцип с третото хранене няма смисъл да се бърза много, защото това остават основните хранения до 1 год., само се добавят още 1-2 междинни, ако и когато детето желае. Освен това третото хранене невинаги се въвежда лесно при кърмени деца, обикновено по-бавно се отказват от кърменето за закуска за сметка на повече твърда храна. При въведени 3 твърди хранения е по-трудно да се дава достатъчно кърма (дори кърменията да не са заместени), в този случай нощното кърмене е предимство и по-скоро не трябва да се маха.

9.    Трайност на замразени продукти:

Трайност на замразени термично обработени продукти (в месеци)
Чисто месо: 1-2
Зеленчуци: 3-4
Зеленчуци с месо: 1-2
Зеленчуков бульон: 1-2

Трайност на сурово замразени продукти (в месеци):
Месо
Пилешко: 8-10
Пиле (цяло): 12
Телешко: 6-10
Агнешко: 6-10
Свинско (без мазнина): 4-6
Свинско (с мазнина): 2-4
Мляно: 3-4
Пушено: 1
Колбаси: 1-2
Зеленчуци: 8-10
Подправки: 6-12
Плодове: 10-12
Сокове: 6-8

10. Как се готви патладжан?

Задушен патладжан с пресни зеленчуци:

– парченца морков, чушка, лук или праз, пресен домат се задушават в малко вода под капак
– добавя се зехтин и сол 10 минути преди сваляне от огъня
– накрая може да се добави стерилизаран грах или царевица
– ако има повече течност, може да се сгъсти с малко брашно по време на готвненето или се добавя сухар или хляб

Печен патлаждан с млечни продукти:

– вътрешността се пасира или намачква
– смесва се със сирене, кисело мляко и/или извара, по избор
– малко пресен копър и зехтин са чудесно допълнение

11. За да дам царевично масло трябва ли да съм въвела царевицата?

Растителните мазнини не се въвеждат като нова храна.

Причината не е малкото им количество в пюретата.

Обяснението е, че алергените не преминават в масления екстракт от съответните ядки и семена или преминава минимално количество от тях. Затова вероятността за алергия е много малка.

Затова не е нужно царевицата да е въведена преди царевичното олио, то не е алерген.

Затова е добре царевицата да се въведе отделно (с каша, пюре, нишесте), въпреки че е давано царевично олио преди това.

12. Какво представлява обезмасленото мляко на прах и защо го има във всички готови млечни каши?

Ако липсва изрично означение и/или млякото не е описано подобно на АМ (с дългите обяснения за съставките на едно АМ), значи е обикновено краве мляко.

Има каши, които съдържат едновременно АМ и обикновено обезмаслено мляко.

Разумният вариант е кашите с неадаптирано мляко да се дават от 8 м. най-рано.

Обикновеното мляко в бебешките храни може да е:

1) Обезмаслено – счита се за по-лесносмилаемо и по-полезно заради добавените ненаситени мазнини, но самият белтък не е преработен.

2) Пълномаслено – по-близо е до естествения състав на самото мляко, тъй като не преминава през преоцеса на частично премахване на животинските мазнини и добавяне на растителни такива, но белтъкът не е преработен и не отговаря на нуждите от конретен вид мазнини за дете под 1 год.

Разлика между обезмаслено мляко и АМ – в полза на АМ:

1) От гледна точка на алергията и поносимостта от организма:

– белтъкът е обработен (най-проблемният и алергизиращ белтък, казеинът, е в пъти по-малко)
– белтъчините и солите са по-малко (не товари бъбреците)

2) От гледна точка на хранителната ценност:

– обогатено е с важни минерали
– обогатено е важни мазнини
– обогатено е с млечна захар
– обогатено е с допълнителни витамини

13. Пълнозърнести храни

Кои са пълнозърнести

Житните пълнозърнести са тези, които са означени като такива. В случая зърната не са полирани и не е премахнат външния зърнен слой. Поради тази причина съдържат по-малко скорбяла и повече витамини. Пшеницата, ръжта, овесът могат да бъдат както под формата на пълнозърнесто брашно, така и под формата на рафинирано брашно. Означението върху детските каши показва вида на зърната.

Другите зърна като киноа, елда и т.н. се считат за пълнозърнести, тъй като по принцип не се полират и се ползва цялото зърно. В този смисъл е по-правилно брашната и храните от такива зърна да се наричат ‘целозърнести’ или нещо подобно. Тъй като по хранителна стойност тези зърна и семена са по-близки до нерафинираните житни култури, считат се за пълнозърнести.

Житните ядки са друг случай, те са в категорията на пълнозърнестите, но реално са частично рафинирани. Като хранителна ценност могат да се причислят към пълнозърнестите, тъй като в тях са запазени доста фибри и някои важни витамини и минерали. Като смилаемост са по-леки от целите зърна, триците и кълновете.

Колко често пълнозърнести

Няма проблем да се дават два пъти дневно пълнозърнеста бебешка каша и ядки.

След 1 год. пълнозърнестите е добре се редуват с рафинирани храни, примерно по равно (в рамките на деня или през ден).

Но това се отнася в по-голяма степен за целите сварени зърна, хляба, бисквитите, готвенето с такива зърна, храните с трици или зародиши и т.н.

Желязо и комбиниране

От зърнените най-много желязо има в просото.

Амарантът също има доста желязо.

Киноата е по-ценна заради протеините си.

Може да се избягва комбинацията с млечни храни, но колкото по-голямо става детенцето, толкова по-ранообразно и по-балансирано ще бъде храненето. Тогава не е задължително да се спазва толкова стриктно това правило, защото детето ще си набавя нужните минерали от различни източници. Пресен плод или сок след/заедно със зърнените храни подпомага усвояването на желязото.

14. Захранваме се от 4 дни, бебето не харесва нищо, какво да правя?

Напълно нормална реакция при захранване.

Детето трябва да свикне, това е:

– първа твърда субстанция
– първи различен вкус от млякото
– първа различна консистенция
– първи опити с лъжичката

За въвеждането на първата спокойно могат да се предвидят 10 дни.

Това е хубав и разумен съвет в добрите схеми на захранване.

Преминава се към нова храна, ако:

– детето изпитва явно отвращение от храната
– има позиви за гадене, повръщане и пр.
– неспокойно е, сърди се и пр.

Не се преминава към нова храна, ако:

– детето се мръщи (това не е признак за нехаресване на храната на този етап)
– детето играе с лъжичката и не проявява интерес към храната (то не знае все още за какво служи)
– избутва храната с език (това е инстинкт за самосъхранение, детето не знае какво му се слага в устата и са защитава)

И още нещо за вкуса:

Вкусът на едно бебе е много нежен и необременен с опитването на каквато и да било храна. Безвкусната храна за възрастен всъщност има доста силен и изразен вкус за едно дете на 6-8 м. Въпреки че кърмачетата познават вкуса на различните храни през кърмата, нежеланието при захранването е съпротива не само срещу вкуса, но и срещу консистенцията, лъжичката, столчето за хранене и т.н.

Какво може да се направи:

1. Предлага се по-течно пюре.
2. Добавя се кърма, само първите няколко дни, за да се улесни прехода към новия вкус.
3. Няма нужда да се скача веднага на друга храна, това може да обърка детето и няма гаранции кое ще му хареса.
4. С първата храна се подхожда търпеливо, може да се предлага поне 7 дни, но без да се насилва детето.

Един примерен подход за захранване:

* първа храна = 10 дни
* втора храна = 7 дни
* трета храна = 5-7 дни
* после = 3-5 дни (по-особените храни повече дни и според специфичната за тях схема)

15. Запек

Ако запекът е от 2 седмици и съвпада със захранването, тогава могат да се потърсят причините. След това спокойно може да се продължи както с оризова каша, така и с друг зеленчук. Няма нужда да се скача от храна на храна.

Причини за запек при захранване:

– стомахчето не е свикнало с твърдата храна, има нужда от време
– достигнато е голямо количество пюре прекалено бързо
– не се дават достатъчно течности (мляко, вода)
– пюрето не е било разредено в началото и е затормозило стомахчето

Как да се избегне запек при захранване:

– първата храна се дава 7-10 дни, следващата поне 5-7 и т.н.
– прави се гимнастика с крачетата (на тази възраст все още помага и е безобиден метод за справяне със запека)
– повече кърма преди/след пюрето (както и достатъчно мляко в рамките на деня)
– със захранването се предлага вода (не е задължително детето да пие)
– дават се 1-2 лъжички леко затоплена вода преди пюрето (подобрява перисталтиката)
– може да се влияе чрез кърмата (все пак детето е основно  на кърма)

Запек е налице когато:

– детето пропуска повече от 4-5 дни
– изхожда се трудно и твърдо
– коремчето е подуто и болезнено

Ако при вас не са налице тези признаци, значи няма нужда от притеснение и допълнителна намеса. Просто детето се изхожда по-рядко, с напредване на захранването (примерно след месец) нещата ще си дойдат на мястото.

Стомахчето е в период на адаптация, ще го израсте.
Пробвай чиста тиква поне 4-5 дни поред.
Елдата и кафявият ориз не са леки за стомахчето, удачни са след няколко въведени зеленчуци или след оризова каша.

16. Примерни количества за твърда храна

6 месеца -100-120гр.

7-8 месеца = 160-170 мл

9-11 месеца = 180-190 мл

Ако детето иска още, трябва да се продължи с мляко, колкото иска да пие.
Такива са и препоръките на СЗО за активни кърмачета.
Капацитетът на стомахчето на 6-9 месеца е между 130 и 190 мл.
Няма толкова голямо значение какво е количеството храна, а качеството й и честотата на предлагане. Плюс достатъчно мляко.

17. Нитрати и пестициди

* най-много нитрати: цвекло, моркови, спанак (в този ред), зелени листни зеленчуци, репички, други кореноплодни
* средно съдържание на нитрати: картофи, краставици, тиквички и др.
* най-малко нитрати: домати и други червени зеленчуци, чушки, зеле и др.
* най-много пестициди: ябълки, череши, грозде, праскови, нектарини, круши, ягоди, малини; картофи, целина, спанак, камби
* най-малко пестициди: тропическите плодове (банани, авокадо, киви, манго, ананас и пр.), зеле (броколи, карфиол и пр.), лук, грах и др.

Варенето унижожава поне 20-40% от нитратите.

Махането на кората гарантира, че се премахват тези части, където се натрупват най-много нитрати и пестициди.

Доста нитрати се натрупват в семките и около опашката на плода, а те се махат така или иначе.

Няколко неща, които могат да намалят нитратите:

* Подбират се средни по размер зеленчуци:
По-крехките и по-малките задържат повече нитрати, нужни за бъдещия им растеж.

* Зеленчуците се съхраняват в хладилник:
Топлината превръща нитратите в нитрити. Най-добре – в найлонова опаковка с отвор.

* Разрязват на 2-4 части и престояват в студена вода 10-30 мин.:
Губят се около 10-15% от нитратите, тъй като те са водноразтворими. Разрязването е важно най-вече за зеленчуците, които натрупват нитрати във вътрешността си. Някои дребни зеленчуци може да се накиснат цели.

* Варенето унищожава голяма част от нитратите, поне 20-40%:
Унищожава се и голяма част от витамините, тъй като зеленчуците се варят нарязани и обелени.

* Водата от варенето се маха веднага след сваряването:
В нея преминават голяма част от нитратите. Както и част витамините.

* Зеленчуците се заливат със студена вода:
Целта е да се охладят възможно най-бързо.

* Отстранява се най-нитратната част:
При чушките това е частта около опашката, при зелето и подобни зеленчуци – външните листа и кочана, при репичките и тиквичките – кората, при морковите и картофите – вътрешността, при цвеклото – най-горната част, при краставиците – частта откъм дръжката, при спанака – в проводящата тъкан и т.н.

* Сварените зеленчуци се консумират след приготвянето и не се претоплят повторно:
Така се образуват нитрити.

* Добавянето на витамин С намалява образуването на нитрозамини в организма:
Например няколко капки лимон към ястието може да възпре превръщането на нитратите и нитритите в опасните нитрозамини (макар че за този процес по принцип са нужни наистина големи количества витамин С).

Няколко неща, които могат да намалят пестицидите:

– обилно и продължително измиване под течаща вода
– белене (силно препоръчително при децата)
– най-много пестициди задържат: ябълки, череши, грозде, праскови, нектарини, круши, ягоди, малини; картофи, целина, спанак, камби
– най-малко пестициди задържат: тропическите плодове (банани, авокадо, киви, манго, ананас и пр.), зеле (броколи, карфиол и пр.), лук, грах и др.
– при сушене на плодовете пестицидите се запазват; при термична обработка повечето пестициди се запазват, някои се разпадат до нетоксични съставки
– ако се спазват стриктно карантинните срокове, остатъчните пестициди не са толкова опасни т.е. вариант е да се разчита на реномиран производител или марка

18. Kак да въведа меда, имам предвид количеството и кога мога да го считам за въведен? Като състав кое му е полезното?

Въвеждане – както всяка нова храна. Обикновено реакциите се проявяват доста бързо.

Като дневна доза – не съм срещала много и достоверни препоръки, но до 1 к.л. или около 5 гр дневно е приемливо.

Всъщност в детското хранене медът не се дава с чак такова предимство пред захарта и подобни ‘бързи’ захари. Много често в схемите се дава като алтернатива на конфитюра примерно, който традиционно не се покрива с предствата за здравослвно хранене.

Предимствата му за деца: лесноусвоима захар; имуностимулант и антиоксидант; много калории в малък обем.

Реалната хранителна ценност зависи много от самия мед.

19. Какво значи „модифицирано нишесте“?

Нишестето е преминало през една или повече химически обработки (окислено, частично хидролизирано и пр.).

Асоциацията с генно-модифицирани храни няма нищо общо.

След тази химическа обработка модифицираното нишесте:

– може да се ползва за сгъстяване
– става по-лесно усвоимо от организма и не е необходима термична обработка на храните преди консумация (за пюрета, каши и кремове без варене и т.н.)
– не вреди, но не е здравословно

20. Как се размразяват зеленчуци и месо?

Зеленчуците се слагат директно във вряща, леко подсолена вода – така се запазват витамините и минералите им:

– Достъпът на кислород (т.е. продължителното размразяване) е най-големия враг на някои основни витамини.
– Поради високото съдържание на вода, при замразяването се разрушава структурата на клетките (водата се превръща в лед), оттам – и част от витамините, минералите и пр. Обратният процес на размразяване допринася още повече за това.
– Слагат се в кипяща вода: така се съкращаване времето за термична обработка (с ¼).
– Не се слагат в хладка/студена вода: при вода с температура около 40-50 градуса се активизират ензимите, които окисляват витамините, най-вече водноразтворимия витамин С.
– Слагат се в подсолена вода: добавянето на захар, сол или киселини при термичната обработка на плодовете и зеленчуците пречи на окислението и подпомага запазването на витамините (основно С и А).

Обратно, замразеното месо се размразява бавно, в хладилник, за около 12 часа. При замразяването сокът (в който се съдържат ценни белтъчини, минерали и витамини) излиза извън мускулните влакна. Когато месото се размрази бавно, месото може да поеме обратно сокът.

Ако се сложи замразено във вряща вода, сокът (и ценните вещества в него) преминават директно във водата.

21. Какъв е смисъла от предварителното изсушаване  на зърнените продукти и след това меленето им?

Зърната се сушат на фурна (не се пекат) с цел:

– Да се приготви каша от брашно с гладка консистенция: тя е щадяща за нежното храносмилане и лесна за преглъщане.
– Да се запази хранителната ценност на смлените зърна: те съдържат мазнини, особено пълнозърнестите, които бързо се окисляват.
– Да се съкрати времето за приготвяне: в началото са нужни малки дози, а за варене на каша от брашно са необходими 10 мин.

–> Кашата е препоръчителна за възраст 6-7 м. След това – пасирани или намачкани зърна.

–> Важно е сушенето да бъде на температура не повече от 80-90 градуса – зърната запазват био активност.

Термичната обработка не е най-големия враг на витамините и особено на минералите и микроелементите:

– Много витамини се губят в резултат на окислението – неправилно съхранение на продуктите, рязане на ситно и т.н.
– Минералите, заради които кафявият ориз е ценен в детското хранене и не само, не се влияят толкова от термичната обработка.
– За пълнозърнестите храни е важен процеса на предварително накисване преди варенето, като целта е по-добро усвояване на желязото и другите

22. За алергиите

При алергия обикновено са налице поне 2 признака.

Има разлика в симптомите при алергия към храна и непоносимост към храна.

Другите признаци освен обрива, по които се разпознава една действителна хранителна алергия или непоносимост, са разделени на 3 вида:

1) свързани с дихателната система
2) свързани с кожата
3) свързани с чревната и храносмилателната система

==> При реална хранителна алергия са налице прояви от поне 2 различни вида или поне 2-3 прояви от 1 вид.

Пример за признаци от 1-ия вид: течащ нос без видима причина, кихане, кашлица и др.

Пример за признаци от 2-ия вид: ситен обрив, суха кожа на бузките, тъмни кръгове под очите и др.

Пример за признаци от 3-ия вид: стомашни болки и подуване, повръщане, диария със слуз, запек и др.

Много често всяко петънце и пъпчица се свързват с хранителна алергия или непоносимост, а причините най-често са свързани със специфичната физиология на тази възраст или съвсем прозаични причини – изпотяване, реакция към слънцето или замърсена вода, претопляне, нестабилна терморегулация, мръсни ръчички, отминал прием на Панадол или считани за безобидни неща като витамин С, неподходяща козметика, състава на конкретна марка храна  и т.н., и т.н.

Според едно специализирано проучване (University of Portsmouth/31.01.2008 г.) се оказва, че родителите са склонни да набеждават всеки обрив, зачервяване или екзема за алергия или непоносимост.

А реалността е друга. От изследваните 800 бебета в рамките на 3 години, за 1/3 от тях родителите считат, че имат непоносимост към храна. Но само 27 се оказват алергични към храна, като те са част от всички близо 60 деца, които изобщо развиват някаква алергия на даден етап (за възрастта 6-36 м.)

При обривите от претопляне пъпчиците са ситни, ясно различими една от друга. Могат да бъдат навсякъде по тялото, особено около вратлето, гърдите и гръбчето, но рядко само по бузките или лицето например. Понякога изчезват по-бързо, понякога по-бавно.

При обривите от хранителна алергия/непоносимост пъпчиците са ситни, подобни на тези при претопляне. Но за разлика от тях, те по-скоро се сливат по няколко в малки петънца. Тези петънца могат да бъдат почти незабележими или по-ясно различими и леко червеникави. Самата кожа около пъпчиците е по-суха (при изпотяване е по-скоро нормална). Освен това само обрив не е признак за хранителна алергия/непоносимост, трябва да има и друг признак – тези признаци обаче невинаги се разпознават лесно при по-леките форми на реакция.

* Информацията е събрана от публикации на потребител Косе Босе от forum.bg-mamma.com. Мненията са цитирани дословно.

Постоянна връзка 2 коментара